Преди близо две години, когато още не се беше родила идеята за Lucky market, се депресирах само при мисълта, че трябва да направя своя избор какво да облека на следващия ден.
В малкия град, където живея, изборът се свеждаше до стока, тип Илиенци и лъхащата на нафталин българска мода.
Решението - секънд хенд магазин.
Няма да забравя реакцията на баща ми - защо не нови дрехи?
За него това да се обличаш секънд хенд беше срамно.
Към днешна дата си промени мнението, но това е друга тема. A и аз вече работя с няколко български модни къщи...
Секънд хенд пазаруването е късмет и приключение.
Има една особена тръпка да откриеш точното нещо, отговарящо на желанията и усещанията на точно този ден. И естествено на необходимостта.
И да, никога не знаеш какво ще намериш, но дори и да не е нещо изключително, то ще е различно, така, че стилът ти на обличане да е уникален, а не да се разминаваш по улиците с близнаци по облекло.
Казват, че в по-западната част на земното кълбо, по която все се равняваме, да носиш винтидж е нещо не само обичайно, но и мерило за това, че наистина може да имаш уникален стил.
И така
Добре дошли в нашия малък свят, добре дошли в Lucky market!
